Всяка забележителност в София е нов разказ за бурното и интересно минало на българската столица. Градът е уникална сцена, на която си дават среща различни епохи: от доказателствата за присъствието на древните римляни до православните храмове, превърнати в джамии по време на османското владичество. Тази културна мозайка прави София дестинация, която си заслужава да бъде изследвана в детайли.
Много от сградите, които ще видите тук, датират от Българското културно възраждане от края на 19 век, когато страната възвръща независимостта си от османците.
- Църква „Свети Александър Невски“
- Ротонда „Свети Георги“
- Булевард „Витоша“
- Света София“
- Боянска църква
- Витоша
- Национален археологически институт и музей
- Национален исторически музей на България
- Народен театър „Иван Вазов“
- Парк „Борисова градина“
- Каменна река Златните мостове
- Руини на римски амфитеатър
- Централна минерална баня
- Парк „Врана“
- Синагога
- Джамия „Баня баши“
- Детски музей „Музейко“
- Църква „Света Петка Самарджийска“
- Национален природонаучен музей
- Драгалевски манастир
- Национална галерия „Квадрат 500“
- Национален политехнически музей
- Църква „Свети Седморица“
- Градска градина
- Катедралата „Света Неделя“
- Ботаническа градина Градина на Софийския университет
- Площад „България“
- Южен парк
Ротондата „Свети Георги“
Тази църква от червени тухли е построена през IV век в сърцето на древна Сердика. В момента тя е най-старата сграда в съвременна София. Забележително е колко добре е запазена Ротондата след толкова време. Накъдето и да погледнете, ще видите детайли, които отразяват възрастта на мястото и влиянието на цивилизациите, обитавали този район през вековете.
Влезте вътре, за да видите древни средновековни стенописи, които са били пребоядисани от османците, след като църквата е превърната в джамия през 17 век. Те са реставрирани едва през 90-те години на миналия век. Отвън със сигурност ще забележите каменните участъци от римската улица и други останки от древна Сердика.
Този обект от световното наследство на ЮНЕСКО се намира в долните склонове на Витоша (за която ще говорим по-нататък). Местоположението на средновековната църква е почти приказно – тя се намира в горичка от високи иглолистни дървета в тихо предградие на София.
Боянската църква е построена на три етапа от 10-ти до 19-ти век, но най-важните ѝ елементи са издигнати по време на Второто българско царство през 13-ти век. Тогава са нарисувани невероятните ѝ вътрешни стенописи, изобразяващи приблизително 240 исторически и библейски фигури в реалистичен стил, 200 години преди ренесансовите художници да започнат да го правят.
Картините, дело на неизвестен художник, изобразяват портрети на двама български владетели – цар Константин Асен и цар Колоян – редом до техните съпруги.
Витоша
Витоша се издига на 2200 метра над югозападните предградия на София и тук ви очакват повече приключения, отколкото бихте очаквали. Най-лесният начин да стигнете до Витоша е през Алеко, ски курорт, до който се стига с кабинковия лифт Симеоново.
Оттам ви очаква разходка до Черни връх. При хубаво време през пролетта или есента изкачването ще бъде изненадващо лесно, тъй като този връх е част от голямо плато, което се издига с доста удобен наклон за туристи. Разбира се, няма да се налага да стигате толкова далеч, за да се насладите на невероятни, спиращи дъха гледки към София.
Национален археологически институт и музей
Фердинанд I открива този музей през 1905 г., желаейки да събере под един покрив всички важни археологически находки, разпръснати в различни колекции в София и България. Сградата, която той избира, принадлежи на бившата Голяма джамия в София, която е занемарена след културното възраждане на България.
Основните тематични секции тук са Залата за древна история, Главната зала (в която са изложени артефакти от класическите цивилизации), Средновековната зала и Залата за нумизматика и епиграфика.
Последната показва Вълчитрънското и Луковитското съкровище – две зашеметяващи колекции от златни предмети от тракийския период. Открито през 1953 г., Луковитското съкровище датира от нашествието на Александър Велики в Тракия през 400 г. пр.н.е.
Национален исторически музей на България
Сградата, в която се помещава този музей, сама по себе си е част от българската история. Националният исторически музей се помещава в бившата резиденция на известния диктатор Тодор Живков. Тази масивна, ъгловата сталинистка сграда се гордее с обширен, открит двор.
Колекцията на музея също е гигантска: 65 000 експоната, изложени на показ, представляват само една десета от това, което е скрито в огромната му колекция. Разнообразието от предмети тук също е изумително, обхващайки всичко – от оборудване за космически изследвания от 20-ти век до съкровищата на одрисите, които доминирали в България до римското завоевание през 1 век сл. Хр.
Народен театър „Иван Вазов“
Този театър е построен през 1909 г. от виенската архитектурна фирма Helmer & Fellner, която е проектирала много великолепни сгради в Централна Европа. Националният театър за опера и балет „Иван Вазов“ е грандиозна неокласическа структура, която и до днес олицетворява българската култура в целия ѝ блясък.
Сградата с извисяващия се портик е емблематична забележителност на България, дори е изобразена на национални банкноти. Генерален директор на театъра е Александър Морфов, известен по целия свят с българските и руските си адаптации на пиеси на Уилям Шекспир и известния „Дон Кихот“.
“Каменна река” Златните мостове
Златните мостове са огромно струпване от големи камъни, оформени като „каменна река“, течащи по склон от надморска височина от приблизително 1700 метра до 1350 метра. Името, което буквално се превежда като „златни мостове“, се отнася до цвета на лишеите, които растат по камъните.
Самите камъни и близките зелени площи са популярно място за семейни слънчеви бани и пикници. Златните мостове са сравнително рядко геоложко явление, за което се смята, че се е образувало по време на ледниковия период. До него може да се стигне пеша или с кола.
Руини на римски амфитеатър
Римският амфитеатър в София е открит едва наскоро, през 2004 г. Някога е бил една от най-големите арени в Римската империя, домакин на гладиаторски битки и битки между мъже и диви животни.
Структурата е претърпяла няколко трансформации: първо е била театър, по-късно е превърната в амфитеатър, който в крайна сметка е разграбен от готите. През V век арената е реконструирана отново, но скоро отново е изоставена. След разкопките си амфитеатърът става част от хотел „Арена ди Сердика“, но посетителите все още могат свободно да разглеждат руините от специално оборудвана галерия.
Централна минерална баня
София има много лечебни минерални извори, които привличат хора още от Средновековието. Османците някога са построили хамам на мястото на Централните минерални бани, но той е разрушен след Възраждането. По-късно е решено на негово място да се построи нов градски банен комплекс.
Централните минерални бани са построени през 1913 г. и остават активно използвани до средата на 80-те години на миналия век. Тази неовизантийска сграда с масивния си купол и разкошен вестибюл е една от най-сниманите забележителности на София. Градините са винаги отворени за обществеността, а фонтанът в центъра на комплекса захранва горещ естествен минерален извор – можете да опитате водата, ако желаете!
София е сред малкото места в Европа, където в рамките на няколкостотин метра можете да видите как времето е заличило границите между империи и религии. Превръщането на църкви в джамии и обратното, съжителството на римска зидария със съвременна архитектура – всичко това е доказателство за една необикновена културна симбиоза. Да посетите София означава да се докоснете до сърцето на една история, която е колкото сложна, толкова и пленителна.
Leave a Comment